Винаги съм страдал от фундаментална досада | Емил ЧОРАН
Скуката като философски изблик
В един собствен диалог, огромният румънски мъдрец споделя за отпечатъка, който скуката оставя в живота му.
„ Животът ми бе доминиран от прекарването на скуката. Познавам това възприятие още от детинство. Не става въпрос за скуката, която може да се пребори благодарение на занимания, диалози и наслаждения, а за една бих споделил фундаментална скука, която се състои в следното: повече или по-малко внезапно, вкъщи или на посетители или пред най-прекрасния пейзаж, всичко се изпразва от наличие и смисъл. Чувстваш празнота в себе си и отвън теб. Цялата Вселена е наранена от чувството за нищожност. В този момент всичко престава да ни интересува, нищо не заслужава обвързаност. Скуката е самозабравяне, но спокойно, монотонно замайване. Тя е признание за международното безсмислие, отведено до шок или до висша прозорливост разбиране за обстоятелството, че не можеш, че не трябва да правиш нищо нито на тоя, нито на оня свят, че не съществува свят, който да ни подхожда и задоволява. Благодарение на този опит – не непрекъснат, а възвратно, защото скуката идва на пристъпи, само че трае по-дълго от тресчица, – не съумях да направя нищо съществено в живота си.
Ако би трябвало да съм почтен, живях наситено, без обаче да мога да се впиша в битието. Маргиналността ми е не инцидентна, а същностна. Ако се отегчаваше, Бог щеше да продължи да бъде Бог, само че един маргинализиран Бог. Но да оставим Бога намира. Винаги съм мечтал да бъда ненужен и негоден. Е добре, точно с помощта на скуката сбъднах фантазията си. Тук се постанова едно конкретизиране: прекарването, което описах одеве, не е безусловно депримиращо, тъй като постоянно откривам, че е последвано от екзалтация, която трансформира празнината в пожар, в един мечтан пъкъл...
Скуката е най-елементарната форма за прекъсване на времето, до момента в който екстазът е последната и най-сложната. Когато скучаем, времето постоянно стопира. ”
От: „ Разговори с Чоран ”, „ Сълзи и светци ”, превод: Огнян Стамболиев
Снимка: Emil M. Cioran young, in Romania - bg.wikipedia.org
